Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.
Имало едно време един обущар. Той бил беден и нямал пари. Накрая толкова обеднял, че му останало само едно парче кожа за чифт ботуши.
“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”
Тя се завъртя към входа на банята, а там седяха трите момчета с все още надървени курове и очакващ поглед.
- Беше невероятно, благодаря ти! – каза Христо и също тръгна след приятелите си, като остави Саня да вземе душ.
Спомена бегло, че все повече им се разминават вижданията с Митко и така както са имали идеята да направят био-ферма, така той е изгубил мотивация и тя се озовала в тази ситуация, че вече по-малко време прекарват заедно и децата вече са в гимназия, та ще види как ще се развият нещата. Питах я и за бройлерите:
на агата. Когато стигнаха високото, където цяло село се разкриваше, Саня поиска да го
Историята разказва за най-малкия от трима братя, който преминава през всякакви препятствия, за да убие халата, която всяка година им краде златната ябълка. След като преодолява всички трудности, се връща у дома, където успява да спечели девойката, която желе за жена.
главата му на трупчето в двора и с един размах го закла. Попари перушината с вряла
Гушнах я да легне до мен и пак започнах да я целувам и директно я попитах:
Христо взе хавлия и се опита да прикрие ерекцията, която не спадаше, въпреки неловкия момент.
Ели през това време работеше в градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.
- Гледам, че се движиш нормално вече, явно те е поотпусна гърба. Ако искаш ела да се разнообразиш малко, ще пояздим из околията, има хубави гледки. Естествено съгласих се. Вече усещах, че ѝ е допаднала компанията на някой малко по-мислещ и обръщащ ѝ внимание, с който може да си говори и започнах да се замислям, че вече шансовете за нещо са реални, съответно въпреки риска да го изгубя, си взех портфейла уж без да се усетя (за пред Разкази за Саня нея, все едно по навик съм го направил), в него винаги нося презерватив.
Тоя с учителката по биология и химия не съм сигурен дали бачка в автосервиз, но май ще почва работа в завода за захарни изделия в цеха за локуми!'' ЕЙ лайнар искаш ли да те уредя да работиш в тухления завод в с.Гроздево и да опиташ мъжката любов?